тщеславие

Речник на българския език

тщесла̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на достойнствата; славолюбие.

Грешни изписвания (8)

  • тшеславие
  • тшиславие
  • тщиславие
  • тщестлавие
  • шеславие
  • шиславие
  • шестлавие
  • шистлавие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тщес-ла-вие
членувано тщес-ла-ви-е-то
мн.ч. тщес-ла-вия
членувано тщес-ла-ви-я-та