туткал

Речник на българския език

1. тутка̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др.
прил. тутка̀лен, тутка̀лена, тутка̀лено, мн. тутка̀лени.

Грешни изписвания (1)

  • тоткал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тут-кал
непълен член тут-ка-ла
пълен член тут-ка-лът
мн.ч. тут-ка-ли
членувано тут-ка-ли-те
бройна форма тут-ка-ла
звателна форма

2. туткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

туткал е производна форма на туткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. туткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

туткал е производна форма на туткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. туткал — мин. деят. св. прич. м. р.

туткал е производна форма на туткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. туткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

туткал е производна форма на туткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).