турнир

Речник на българския език

турнѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. турнѝри, (два) турнѝра, м.
1. ист. В средновековието — рицарско състезание.
2. Спортно състезание, при което всеки участник се среща в пряк двубой с всички останали поотделно. Футболен турнир. Шахматен турнир.
прил. турнѝрен, турнѝрна, турнѝрно, мн. турнѝрни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • торнир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-нир
непълен член тур-ни-ра
пълен член тур-ни-рът
мн.ч. тур-ни-ри
членувано тур-ни-ри-те
бройна форма тур-ни-ра
звателна форма