турбо

Речник на българския език

турбо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-бо
членувано тур-бо-то
мн.ч. тур-бо-та
членувано тур-бо-та-та