тупиран

Речник на българския език

1. тупиран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ту-пи-ран
непълен член ту-пи-ра-ния
пълен член ту-пи-ра-ни-ят
ж. р. ту-пи-ра-на
членувано ту-пи-ра-на-та
ср. р. ту-пи-ра-но
членувано ту-пи-ра-но-то
мн. ч. ту-пи-ра-ни
членувано ту-пи-ра-ни-те

2. тупиран — мин. страд. прич. м. р.

тупиран е производна форма на тупирам (мин. страд. прич. м. р.).