туника

Речник на българския език

ту̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀ники, ж.
1. ист. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата.
2. Вид танцов костюм.
3. Дълга блуза, която се носи над панталон.

Грешни изписвания (3)

  • тунека
  • тунекъ
  • туникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-ни-ка
членувано ту-ни-ка-та
мн.ч. ту-ни-ки
членувано ту-ни-ки-те
звателна форма