тунел

Речник на българския език

тунѐл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тунѐли, (два) тунѐла, м. Подземен коридор, по който минава път, жп линия и други съоръжения.
прил. тунѐлен, тунѐлна, тунѐлно, мн. тунѐлни.

Грешни изписвания (1)

  • тонел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-нел
непълен член ту-не-ла
пълен член ту-не-лът
мн.ч. ту-не-ли
членувано ту-не-ли-те
бройна форма ту-не-ла
звателна форма —

Връзки