тукашен

Речник на българския език

ту̀кашен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ту̀кашна, ту̀кашно, мн. ту̀кашни, прил. Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива. Не съм тукашен.

Грешни изписвания (3)

  • тукашин
  • тукъшен
  • тукъшин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ту-ка-шен
непълен член ту-каш-ния
пълен член ту-каш-ни-ят
ж. р. ту-каш-на
членувано ту-каш-на-та
ср. р. ту-каш-но
членувано ту-каш-но-то
мн. ч. ту-каш-ни
членувано ту-каш-ни-те