туберкулинче

Речник на българския език

туберкулинче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-бер-ку-лин-че
членувано ту-бер-ку-лин-че-то
мн.ч. ту-бер-ку-лин-че-та
членувано ту-бер-ку-лин-че-та-та