туба

Речник на българския език

ту̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀би, ж.
1. Малък цилиндричен съд, метален или пластмасов, за съхраняване на кремообразни вещества.
2. Плосък метален или пластмасов съд за пренасяне на течности.
същ. умал. ту̀бичка, мн. ту̀бички, ж.



мн. ту̀би, ж. Меден духов музикален инструмент с най-ниско звучене, който има форма на неколкократно извита тръба.

Грешни изписвания (1)

  • тубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-ба
членувано ту-ба-та
мн.ч. ту-би
членувано ту-би-те
звателна форма