трюмен

Речник на българския език

трюмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трю-мен
непълен член трюм-ния
пълен член трюм-ни-ят
ж. р. трюм-на
членувано трюм-на-та
ср. р. трюм-но
членувано трюм-но-то
мн. ч. трюм-ни
членувано трюм-ни-те