трътка

Речник на българския език

тръ̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тръ̀тки, ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • тръткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трът-ка
членувано трът-ка-та
мн.ч. трът-ки
членувано трът-ки-те
звателна форма