тръпнене

Речник на българския език

тръ̀пнене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тръпнени
  • тръпнине
  • тръпнини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръп-не-не
членувано тръп-не-не-то
мн.ч. тръп-не-ния
членувано тръп-не-ни-я-та