тръбач

Речник на българския език

1. тръба̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. тръба̀чи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист.

Грешни изписвания (1)

  • трабач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръ-бач
непълен член тръ-ба-ча
пълен член тръ-ба-чът
мн.ч. тръ-ба-чи
членувано тръ-ба-чи-те
бройна форма тръ-ба-чи
звателна форма тръ-ба-чо

2. Тръба̀ч географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Трабач