вестител

Речник на българския език

вестѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вестѝтелят, вестѝтеля, мн. вестѝтели, м. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.

Грешни изписвания (3)

  • веститил
  • вистител
  • виститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-ти-тел
непълен член вес-ти-те-ля
пълен член вес-ти-те-лят
мн.ч. вес-ти-те-ли
членувано вес-ти-те-ли-те
бройна форма вес-ти-те-ли
звателна форма вес-ти-те-лю