труфене

Речник на българския език

тру̀фене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • труфени
  • труфине
  • труфини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-фе-не
членувано тру-фе-не-то
мн.ч. тру-фе-ния
членувано тру-фе-ни-я-та