трупче

Речник на българския език

тру̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трупчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. труп-че
членувано труп-че-то
мн.ч. труп-че-та
членувано труп-че-та-та