трошене

Речник на българския език

трошѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • трошени
  • трушене
  • трушени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-ше-не
членувано тро-ше-не-то
мн.ч. тро-ше-ния
членувано тро-ше-ни-я-та