тротоар

Речник на българския език

тротоа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тротоа̀ри, (два) тротоа̀ра, м. Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник.
прил. тротоа̀рен, тротоа̀рна, тротоа̀рно, мн. тротоа̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • тротуар
  • трутоар
  • трутуар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-то-ар
непълен член тро-то-а-ра
пълен член тро-то-а-рът
мн.ч. тро-то-а-ри
членувано тро-то-а-ри-те
бройна форма тро-то-а-ра
звателна форма