тротил

Речник на българския език

тротѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Бледожълто кристално вещество, което се използва като взрив за приготвяне на бомби, снаряди и др.

Грешни изписвания (1)

  • трутил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-тил
непълен член тро-ти-ла
пълен член тро-ти-лът
мн.ч. тро-ти-ли
членувано тро-ти-ли-те
бройна форма тро-ти-ла
звателна форма