тросване

Речник на българския език

тросване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трос-ва-не
членувано трос-ва-не-то
мн.ч. трос-ва-ния
членувано трос-ва-ни-я-та