тропосване

Речник на българския език

тропосване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-пос-ва-не
членувано тро-пос-ва-не-то
мн.ч. тро-пос-ва-ния
членувано тро-пос-ва-ни-я-та