тропар

Речник на българския език

тропа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тропа̀ри, (два) тропа̀ра, м. Спец. Църковна песен в чест на празник или светец.

Грешни изписвания (1)

  • трупар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-пар
непълен член тро-па-ра
пълен член тро-па-рът
мн.ч. тро-па-ри
членувано тро-па-ри-те
бройна форма тро-па-ра
звателна форма