тройкаджия

Речник на българския език

тро̀йкаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. тро̀йкаджии, м. Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки.

Грешни изписвания (11)

  • тройкаджеа
  • тройкаджеъ
  • тройкаджея
  • тройкаджиа
  • тройкаджиъ
  • тройкъджеа
  • тройкъджеъ
  • тройкъджея
  • тройкъджиа
  • тройкъджиъ
  • тройкъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трой-ка-джия
непълен член трой-ка-джи-я-та
пълен член трой-ка-джи-я-та
мн.ч. трой-ка-джии
членувано трой-ка-джи-и-те
бройна форма трой-ка-джии
звателна форма трой-ка-джи-йо