тройка

Речник на българския език

тро̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тро̀йки, ж.
1. Цифрата на числото три.
2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материала.
3. Карта за игра с три знака.
4. Превозно средство с номер три.
5. Група от трима души, които извършват нещо заедно. Съдийска тройка.
6. Впряг от три коня. Тройката препускаше през гората. Руска тройка.
7. Разг. Група, съставена от три предмета. Тройка кебапчета.

Грешни изписвания (1)

  • тройкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трой-ка
членувано трой-ка-та
мн.ч. трой-ки
членувано трой-ки-те
звателна форма