троица

Речник на българския език

1. троѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

числ. Трима.



ж., само ед.
1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.
2. Прен. Разг. Трима неразделни приятели.

Грешни изписвания (3)

  • троицъ
  • труица
  • труицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-и-ца
членувано тро-и-ца-та
мн.ч. тро-и-ци
членувано тро-и-ци-те
звателна форма

2. Тро̀ица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Троеца
  • Троецъ
  • Троицъ