триумфиране

Речник на българския език

триумфиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ум-фи-ра-не
членувано три-ум-фи-ра-не-то
мн.ч. три-ум-фи-ра-ния
членувано три-ум-фи-ра-ни-я-та