триумвиратче

Речник на българския език

триумвиратче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ум-ви-рат-че
членувано три-ум-ви-рат-че-то
мн.ч. три-ум-ви-рат-че-та
членувано три-ум-ви-рат-че-та-та