триумвира̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. ист. В древния Рим — управление на трима мъже.
2. Разг. Ирон. Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души. В катедрата има нов триумвират.
1. ист. В древния Рим — управление на трима мъже.
2. Разг. Ирон. Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души. В катедрата има нов триумвират.
Грешни изписвания (7)
- треомверат
- треомвират
- треумверат
- треумвират
- триомверат
- триомвират
- триумверат
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | три-ум-ви-рат | |
|---|---|---|
| непълен член | три-ум-ви-ра-та | |
| пълен член | три-ум-ви-ра-тът | |
| мн.ч. | три-ум-ви-ра-ти | |
| членувано | три-ум-ви-ра-ти-те | |
| бройна форма | три-ум-ви-ра-та | |
| звателна форма | — | |