тритикале

Речник на българския език

тритика̀ле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Високопродуктивна зърнена култура — хибрид от пшеница и ръж.

Грешни изписвания (7)

  • третекале
  • третекали
  • третикале
  • третикали
  • тритекале
  • тритекали
  • тритикали

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ти-ка-ле
членувано три-ти-ка-ле-то
мн.ч. три-ти-ка-ле-та
членувано три-ти-ка-ле-та-та