тристранен

Речник на българския език

тристра̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тристра̀нна, тристра̀нно, мн. тристра̀нни, прил.
1. Който има три страни.
2. В който участват три страни. Тристранни преговори. Тристранна комисия.

Грешни изписвания (3)

  • трестранен
  • трестранин
  • тристранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трис-т-ра-нен
непълен член трис-т-ран-ния
пълен член трис-т-ран-ни-ят
ж. р. трис-т-ран-на
членувано трис-т-ран-на-та
ср. р. трис-т-ран-но
членувано трис-т-ран-но-то
мн. ч. трис-т-ран-ни
членувано трис-т-ран-ни-те