триставековен

Речник на българския език

триставековен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трис-та-ве-ко-вен
непълен член трис-та-ве-ков-ния
пълен член трис-та-ве-ков-ни-ят
ж. р. трис-та-ве-ков-на
членувано трис-та-ве-ков-на-та
ср. р. трис-та-ве-ков-но
членувано трис-та-ве-ков-но-то
мн. ч. трис-та-ве-ков-ни
членувано трис-та-ве-ков-ни-те