трирема

Речник на българския език

трирѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тререма
  • треремъ
  • триремъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ре-ма
членувано три-ре-ма-та
мн.ч. три-ре-ми
членувано три-ре-ми-те
звателна форма