триор

Речник на българския език

трио̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трио̀ри, (два) трио̀ра, м. Земеделска машина за сортиране и почистване на семена.

Грешни изписвания (1)

  • треор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ор
непълен член три-о-ра
пълен член три-о-рът
мн.ч. три-о-ри
членувано три-о-ри-те
бройна форма три-о-ра
звателна форма