трионче

Речник на българския език

трио̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • треонче
  • треончи
  • триончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-он-че
членувано три-он-че-то
мн.ч. три-он-че-та
членувано три-он-че-та-та