триод

Речник на българския език

трио̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Богослужебна книга, която се чете преди и след Великден.



мн. трио̀ди, (два) трио̀да, м. Електронна лампа с три електрода — катод, мрежа и анод.

Грешни изписвания (2)

  • треот
  • триот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-од
непълен член три-о-да
пълен член три-о-дът
мн.ч. три-о-ди
членувано три-о-ди-те
бройна форма три-о-да
звателна форма