трио

Речник на българския език

трѝо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. триа̀, ср. Спец.
1. В музиката — ансамбъл от трима изпълнители.
2. В музиката — произведение за трима певци или инструменталисти.

Грешни изписвания (1)

  • триу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трио
членувано три-о-то
мн.ч. три-о-та
членувано три-о-та-та