трином

Речник на българския език

трино̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • треном

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ном
непълен член три-но-ма
пълен член три-но-мът
мн.ч. три-но-ми
членувано три-но-ми-те
бройна форма три-но-ма
звателна форма