триног

Речник на българския език

трино̀г прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трино̀га, трино̀го, мн. трино̀ги, прил. Остар. Трикрак. Тринога софра.

Грешни изписвания (2)

  • тренок
  • тринок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. три-ног
непълен член три-но-гия
пълен член три-но-ги-ят
ж. р. три-но-га
членувано три-но-га-та
ср. р. три-но-го
членувано три-но-го-то
мн. ч. три-но-ги
членувано три-но-ги-те