трина

Речник на българския език

трѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Това, което остава там, където е стояло сено — оронено семе и плява, които се използват в народната медицина.

Грешни изписвания (1)

  • тринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-на
членувано три-на-та
мн.ч. три-ни
членувано три-ни-те
звателна форма