тример

Речник на българския език

трѝмер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тримир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-мер
непълен член три-ме-ра
пълен член три-ме-рът
мн.ч. три-ме-ри
членувано три-ме-ри-те
бройна форма три-ме-ра
звателна форма