трико

Речник на българския език

трико̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Плетен вълнен или памучен плат.
2. Дреха от такъв плат, обикн. спортен костюм за гимнастика. Гимнастичките се представят с черни трика.

Грешни изписвания (1)

  • треко

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ко
членувано три-ко-то
мн.ч. три-ка
членувано три-ка-та

Връзки