триезичие

Речник на българския език

триезичие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-е-зи-чие
членувано три-е-зи-чи-е-то
мн.ч. три-е-зи-чия
членувано три-е-зи-чи-я-та