тригуна

Речник на българския език

тригу̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тригу̀ни, ж. Сладкиш от хилядолистно тесто с триъгълна форма, полят със захарен сироп.

Грешни изписвания (3)

  • трегуна
  • трегунъ
  • тригунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-гу-на
членувано три-гу-на-та
мн.ч. три-гу-ни
членувано три-гу-ни-те
звателна форма