тривалутен

Речник на българския език

тривалутен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. три-ва-лу-тен
непълен член три-ва-лут-ния
пълен член три-ва-лут-ни-ят
ж. р. три-ва-лут-на
членувано три-ва-лут-на-та
ср. р. три-ва-лут-но
членувано три-ва-лут-но-то
мн. ч. три-ва-лут-ни
членувано три-ва-лут-ни-те