трибют

Речник на българския език

трибют съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-бют
непълен член три-бю-та
пълен член три-бю-тът
мн.ч. три-бю-ти
членувано три-бю-ти-те
бройна форма три-бю-та
звателна форма