трибунал

Речник на българския език

трибуна̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Висше съдилище. Военен трибунал.
2. Висш съдебен институт.

Грешни изписвания (3)

  • требонал
  • требунал
  • трибонал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-бу-нал
непълен член три-бу-на-ла
пълен член три-бу-на-лът
мн.ч. три-бу-на-ли
членувано три-бу-на-ли-те
бройна форма три-бу-на-ла
звателна форма