трибуна

Речник на българския език

1. трибу̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. трибу̀ни, ж.
1. Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор. Заставам на трибуната. Говоря от трибуната.
2. Прен. Място, произведение и др., от което се защитават или пропагандират идеи, интереси.
3. Обикн. мн. Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално. Трибуните са изпълнени със зрители.

Грешни изписвания (3)

  • требуна
  • требунъ
  • трибунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-бу-на
членувано три-бу-на-та
мн.ч. три-бу-ни
членувано три-бу-ни-те
звателна форма

2. трибуна — ед. ч. непълен член

трибуна е производна форма на трибун (ед. ч. непълен член).

3. трибуна — бройна форма

трибуна е производна форма на трибун (бройна форма).