трибуквие

Речник на българския език

трибуквие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-бук-вие
членувано три-бук-ви-е-то
мн.ч. три-бук-вия
членувано три-бук-ви-я-та