трибуквен

Речник на българския език

трибу̀квен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • требуквен
  • требуквин
  • трибуквин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. три-бук-вен
непълен член три-бук-ве-ния
пълен член три-бук-ве-ни-ят
ж. р. три-бук-ве-на
членувано три-бук-ве-на-та
ср. р. три-бук-ве-но
членувано три-бук-ве-но-то
мн. ч. три-бук-ве-ни
членувано три-бук-ве-ни-те